Попнитът (сляп нит) се монтира само от едната страна на детайла — затова е незаменим за кутии, профили и ламарини без достъп отзад. Правилният избор минава през три въпроса: какъв материал, какъв диаметър и колко дебел е „пакетът" от съединяваните листове.
1. Материалът — тяло/щифт
Попнитът се означава с двойка материали: тяло / щифт (дорник).
- Al/St (алуминий/стомана) — универсалният стандарт: леки съединения, ламарини, общи задачи.
- St/St (стомана/стомана) — по-висока якост на срязване и опън за натоварени съединения.
- A2 (неръждаема) — външни и корозионно натоварени приложения; избягва и контактна корозия при неръждаеми детайли.
- Cu (мед) — електропроводимост и специфични среди.
Правило: материалът на нита да е близък до материала на детайлите — разнородните двойки в мокра среда създават галванична корозия.
2. Диаметърът на нита и на отвора
Колкото по-голям диаметър, толкова по-голяма якост на съединението. Отворът се пробива малко по-голям от номинала на нита — при стандартните размери обикновено с около 0,1 mm (напр. отвор Ф4,1 за нит Ф4). Твърде голям отвор сваля якостта и разваля формирането на затварящата глава.
3. Обхват на затягане (grip range)
Всяка дължина на попнита работи в определен диапазон обща дебелина на съединяваните листове. Измерете пакета (сумата от дебелините) и изберете нит, чийто обхват го включва. Твърде къс нит не формира глава от обратната страна; твърде дълъг стяга хлабаво. Точните диапазони са в размерната таблица на всяка серия в каталога.
4. Видът на главата
- Стандартна (изпъкнала) — за общи задачи.
- Широка глава — за меки/тънки материали и уплътняване на по-голяма площ.
- Фрезенкова — когато повърхността трябва да остане равна.
За монтажа ще ви трябва и нитачка — ръчна за сервизни задачи, пневматична при серийна работа. А когато в ламарината трябва резба, а не съединение — решението е нитгайка.